Склеротиния

Склеротиния, симптоми, превенция, контрол

Sclerotinia sclerotiourum е всеяден патоген, който е силно вредоносен за множество култури, вкючително плодове и зеленчуци, като причинява симптоми идентични на тези на сивото гниене. У нас, а и по света най- голямо икономическо значение има при слънчогледа, рапицата, соята. 

Симптоми:

Един от първите забелязани симптоми е очевиден участък от бял, пухкав мицел. Обикновено това се предшества от бледо до тъмнокафяви лезии по стъблото при линията на почвата. След това мицелът покрива тази некротична област. След като ксилемът е засегнат,  симптомите се появяват и по-високо в растението. Те могат да включват хлороза, увяхване, падане на листата и загиване на цялото растение. При плодовете първоначалните тъмни лезии се появяват върху тъканта, която влиза в контакт с почвата. След това бял гъбен мицел покрива плода и той се разпада. Това може да се случи, когато плодът е на полето или при съхранение.

При слънчогледа патогена се изявява в 2 форми :

 1.Спорите могат да покълнат директно, произвеждайки типичния бял мицел, характерен за болестта склеротийно гниене на стъблото или склеротийно увяхване.

Склеротийно гниене на стъблото:

В основата на растението се развива пропита с вода лезия. Лезията става сивкавозелена до кафява язва, която често опасва стъблото като пръстен. Гниенето напредва, стъблото избелява и изглежда като разнищено. Гниещата област може да се разшири с около тридесет сантиметра или повече нагоре по стъблото. По принцип увяхването се наблюдава най-напред на полета малко преди цъфтеж. Сърцевината гние в основата на стъблото и могат да се наблюдават черни неподвижни телца, наречени склероции (с диаметър около 1/8 до 1/4 инча).Склероциите се произвеждат от патогена и позволяват да се идентифицира с точност болестта. Заразените растения лесно полягат. При влажно време в основата на стъблото често се развива бял мицел (плесен), откъдето идва името „бяла плесен“.

  2.Склероциите могат да произведат апотеции, които от своя страна могат да произведат пренасяни по въздуха спори, причиняващи болестите склеротийно гниене на питата и гниене на средата по стъблото.

Склеротийно гниене на питите:

Първите симптоми на гниенето на питата обикновено са или появата на бял мицел, растящ над частите на растението, или развитието на пропити с вода точици по цветното легло (месестата част на питата). Гъбата расте екстензивно в цветното легло, причинявайки неговото гниене, и произвежда бял мицел и множество големи черни склероции. Цветното легло обикновено избелява и лесно се отличава от здрава пита.Цялото цветно легло може да изгние и семенният слой да опада, оставяйки единствено избелял, разнищен скелет, който се състои от проводящи снопчета, обсипани с големи склероции. Тези пити с избелял скелет са много забележими в полето дори от разстояние. При прибиране на реколтата заразените пити често просто се раздробяват и всички останали семена се загубват. При влажно време гъбата расте над семената и образува големи мрежообразни склероции, които могат да покрият предната част на питата. Семената обикновено не гният, но много от тях са кухи. Големите склероции в питите се прибират при жътва заедно със семената. Склероции, смесени със семена, са потвърждение, че полето е заразено със склеротийно гниене по питите

Склеротийно гниене на средата по стъблото:

Гниене на средата по стъблото обикновено се наблюдава в периода около цъфтежа в средата на стъблото и малко по-нагоре.

То започва с кафеникава до сива, пропита с вода лезия, която най-често се срещапри или близо до листния възел. Около стъблото се развива язва и гниещата тъкан често има влажна, мека консистенция. Обикновено стъблото над мястото на гниене пада и тъканите над язвата умират. Често, особено при влажно време, във вътрешността на стъблото и извън него се образува плътен бял мицел и склероции. Накрая засегнатите тъкани избеляват и изглеждат като разнищени. Понякога Sclerotinia заразява листа и гъбата причинява гниене на дръжката, като накрая достига до стъблото и причинява гниене на средата на стъблото.

Контрол:

Мицелът на патогена се запазва и зимува в почвата чрез растителните остатъци. Разграждането им чрез Екостърн след прибиране на реколтата е първата превенция за която може да се погрижим.

Повечето болестотворни фитопатогени заразяват изтощени почви, където по една или друга причина не е са приложени съвременните добри практики и в следствие е станала бедна на хумус и с лош микробиологичен състав. Прилагането на Микохелп, Екопроп, Ризовитал 42 и обогатяването на почвата с повече органична материя с Фертифилд, БиоАзото, разграждане на растителните остатъци с Екостърн води до създаване на органика, това на почвата също помагат  значително в контрола на патогена. 

При проблеми не се колебайте да се свържете с наш експерт за решение

Подходящи продукти: