Щурци

Щурците (Gryllus)

Описани са над 900 вида щурци.

В България от селскостопанско значение са два вида, които нанасят изключителни щети по посевите, нагризват кълновете и стъблата на растенията и така ги правят уязвими за развитие на патогенни микроорганизми и болести. Това са щурецът пустинник (Gryllus desertus) и полският щурец (Gryllus campestris).

Щурецът пустинник (Gryllus desertus) е разпространен  навсякъде в нашата страна. Напада различни култури - лозата, овощните дървета, памука, захарното цвекло, слънчогледа лука, доматите, пипера, морковите, фасула, тиквите, краставиците, пъпешите, копъра, репичките и др.

Но най-вече големи популации и проблем се получават при Нотил (No till)  земеделие. 

Щурецът пустинник снася яйцата си на групички по 3-5, най-често в пукнатините на почвата и край синорите. Ембрионалното развитие продължава 15-20 дни. Ларвите се излюпват в началото на юли. Те живеят и се хранят на открито, а по-късно правят ходове в почвата, където се укриват. Този вид предпочита глинестите и напукани почви с високи подпочвени води.

Щурецът пустинник развива едно поколение годишно и зимува като ларва и нимфа (ларва от втора и трета възраст). При затопляне на времето в началото на април ларвите преминават по растенията и нагризват листата и сочните стъбла. Възрастните насекоми се появяват в края на май и началото на юни. Прегризват младите растения в основата, нагризват пъпките и нежните връхни части. При пшеницата нагризват в основата плевите на класчетата и зърната. Крият се под бучките пръст, в пукнатините на почвата, под камъните и във входовете, които дълбаят в земята. Борбата срещу щурците се провежда след появата на презимувалите ларви, които са по-чувствителни на препаратите и растенията са млади. Може да се използват контактни инсектициди - органофосфорни, карбаматни, пиретроиди и др. Няма официално регистрирани препарати за борба с щурец пустинник.

 Полският щурец (Gryllus campestris),  е особено активен в сухо време, главно през деня. Прави дупка на дълбочина 15-30 см.

Насекомото с черно тяло и крила, които приличат на сложна изработка от ковано желязо. Цветът на крилото е тъмен- черно/кафяв, с жълта основа и черни повдигнати вени. Модифицираната област от вени на крилата на мъжа, известна като „арфа“, му позволява да произвежда „песента“, с която привличат женските.

Напада главно царевицата и слънчогледа при късна сеитба и сухо и топло време. Има едно поколение годишно и зимува, като ларва в почвата. Със затопляне на времето напролет ларвите започват да се хранят, като нагризват и прегризват в основата младите растения. Възрастните се появяват към края на май и вредят по същия начин, като ларвите, но освен това нагризват листата и нежните връхни части.

Борбата и контрола:

срещу Щуреца е най-добре да започне ЕСЕНТА .

Вкарването на почвен инсектицид „Натуралис“ (в доза 300мл/дка) срещу теленият червей, контролира успешно и популацията на щуреца. Освен това прилагайки този препарат той действа едновременно в борбата срещу множество други неприятели като телен червей, всички скакалци, диабротика и др. Внасянето на препарата ще действа превантивно срещу на 60 неприятеля по данни на фиемата производител.Препоръчваме също третиране на семената на покривните култури в дози съобразно съответната култура (вижте тук)