Бактериален огнен пригор по овошките

Две успешни стратегии за контрол

Икономически опасна болест при ябълка, круша, череша, вишня, прас кова, дюля, зарзала, бадем, слива, ягода, глог, роза, малина, дрян, фурма, орех, ясен.

Причинител:  е бактерията Erwinia amylovora. 

Патотенът зимува  в заразените клонки. Рано през пролетта при влажно време, бактерията става активна и се отделя от раковините под форма на капчици ексудат. Тя навлиза в растенията през рани, устица, нектарници. Веднъж проникнала, бактерията се намножава и след това се разпространява интерцелуларно в заразените тъкани.   Следва некроза и потъмняване на заразените органи. Инкубационният период е от 3-4 до 6-10 дни. През вегетацията бактерията се разпространява посредством дъждовната вода, насекоми (най- вече листни въшки).. Благоприятни условия за развитие на болестта огнен пригор се създават при влажно време, чести валежи, редуване на топли (25 градуса С) с хладни дни, торене на овошките с високи дози азот.

Симптоми:

Бактерията причиняваща огнен пригор напада цвета, листата, плодовете, клонките и стъблата на чувствителните растения. Заразените цветове покафеняват, увяхват и умират, а некрозата се разпространява надолу по цветната дръжка и обхваща листата. Те стават тъмнокафяви до черни, завяхват, прилепват към инфекнираните цветчета и остават по дърветата. Болните органи имат вид на опърлени от огън, откъдето идва името на болестта „огнен пригор". Младите зелени плодове почерняват, но не окапват и остават по клонките. Не се заразяват започналите да зазряват и вече узрелите плодове. Когато се нападнат младите листа се развива некроза между главните нерви. Младите още сочни леторасти се заразяват от върха или чрез болните цветове и листа и от тях бактерията преминава по основните носещи клонки. При силно нападение се заразява стволът, а понякога и корените, което води до загиване на дърветата. От повредените органи се отделя бактериен ексудат, съдържащ множество бактерийни клетки. Отначало той е безцветен, по-късно потъмнява и засъхва под формата на янтарножълти капчици.

Контрол:

Поради спецификата на съхранение на патогена от изклщчително значение е изрязването на болните клонки и зразени плодове. Разграждането на растителните остатъци на есен с Екостърн би било от значителна помощ.

На пролет борбата с листните въшки ( Ним азал Т/С, Натуралис) също би допринесла за ограничаване на разпрозстранението на болестта.

Внимание!!! Ним азал Т/С може да предизвика фитотоксичност при някои сортове круши. Симптомите й наподобяват тези на бактерийния пригор по крушата. Ние от Амитица не препоръчваме използването му при крушите! При тях  може да се замени с Натуралис!

Алтернатива за борбата се извършва с мед съдържащи препарати (Куксамин, Скуби Л , Хелатна мед). Препарата Кхиточил стимулира производството на ензими, които засилват естественият имунитет на растението и е ефективен срещу гъбни, бактериални и дори вирусни патогени!

Страгегия 1: Хелиосол- 100 мл/дка + Куксамин- 150 мл/дка + Кхиточил - 50- 100 мл/дка

Стратегия2: Хелиосол 100мл/дка + Фитобакт 100мл-200мл/дка. + Фулин 300мл/дка

Третира се на всеки 7 дни до изчезване на симптомите!

Един препарат няма как да бъде панацея. Добре е да следвате схемите за третиране на културите, защото превенцията е най добрата защита!

При проблеми не се колебайте да се свържете с наш експерт за решение